Израстване в себеосъзанването чрез свещен акт раждане

Има един важен залог в раждането на дете. Джанет Баласкас говори за онези жени, които искат да израстнат в себеосъзнаването и да използват активно техните тела при раждането. В нейните курсове за раждане на дете, Джанет Баласкас настоява по-скоро за активност, а не за пасивност; за движение, а не за обездвижване; и за правото на жената за избор каква позиция счита за удобна по време на родилните мъки и раждането.

Учението в тази книга е революционно. Но и същевременно е от векове. По целия свят и през цялата запомнена история, жените са избирали изправено положение за да родят, и само ние на Запад сме достигнали до необичайното хрумване, че жената трябва да лежи на нейния гръб с крака във въздуха, за да роди бебе.

Но да накараме жените да се изправят означава да направим много повече от това да им помогнем да намерят удобна поза. То означава да ги обърнем от пасивни пациенти в активни раждащи. То е да предизвикаме цялостно акушерските възгледи за раждането на Западното общество. Това се основава на предположението, че раждането е медицински случай и трябва да се провежда в условия на интензивни грижи. Цялата бременност се разглежда като патологично състояние, което се пректарява само чрез раждане. Модерният високотехнологичен акушер активно управлява раждането с цялата технология на ултразвук, непрекъснато електронно наблюдение и интравенозно вливане на окситоцин.

 Много акушери никога не са имали възможността да видят истинско нормално раждане. За обръщането на процеса на даване на нов живот на света в такъв, при който една жена става просто тялото на масата за раждане вместо активна раждаща е деградация на ролята на майката при раждането на детето.

Ние сега започваме да откриваме понякога дълготрайните разрушителни ефекти върху връзката между майката и нейното бебе, и върху семейството, от третирането на жените сякаш те са само контейнери, които трябва да бъдат освободени от тяхното съдържание, и концентрирането на вниманието върху една торба от мускули и един родов канал, вместо съврзването им с и грижата за личността, от която матката и вагината са само една част.

Свързване („Bonding”) днес е модерен термин. В много болници се отделя специално време за свързване, и би трябвало да има много малко акушерки и гинеколози, които да не твърдят, че считат свързването за важно. Но всяко нещо, което се случва след раждането е резултат от това, което се е случило преди това. Свързването е едновременно спонтанно и лесно, или става почти невъзможно заради атмосферата при раждането и при грижите за жената като за личност, а не само за "първо раждане ", за първа бременност в напреднала възраст, за майчиния таз, контрактиращата матката, или разширяващата се шийката на матката.

Начинът, по който раждаме е важен за всички нас, защото има много общо с вида на обществото, в което искаме да живеем, със значимостта на раждането на нова личност и ново семейство.

 Когато предадем отговорността за избор между алтернативите, базиран на това, което мислим, че е правилно, ние предаваме и отговорността за качеството на обществото в което ние и нашите деца трябва да живеем.

Шийла Китцингер

  

Уводни бележки

Първата ми дъщеря, Нина, е родена през 1970. Аз посещавах курсове за подготовка и се надявах на естествено раждане. Бях активна докато започнаха силните родилни напъни, и след това легнах в леглото пасивно, полуизлежавайки се, през последните три часа. За щастие нямаше усложнения, и успях, с огромни усилия, и с помощта на една излишна епизиотомия, да я родя спонтанно.

Открих активното раждане по време на раждането на втората ми дъщеря, Ким. По време на бременността се заех с йога и се радвах на практикуването на йога пози, намирайки някои от тях за особено полезни, когато бременността напредна. Едно проучване на историята на раждането разкри как някои от йога пози, особено клекнала, наподобяват позициите за раждане, използвани през вековете. Едно анатомично проучване на женския таз изясни, че тези пози успокояваха и "отваряха" канала на таза и бяха идеалните движения за изпълняване, когато се опитваш да изхвърлиш неговото съдържание.

Вследствие, когато се стигна до родилни напъни, аз започнах да  следвам инструкциите, дадени ми в предродилните курсове и направих така, че да се чувствам удобно в полуизлегналата позиция,  фокусирайки се върху някои дихателни техники. Напредъкът беше бавен, и докато дихателни техники ме поддържаха спокойна и концентрирана, те като че ли да ме отклоняваха от напъните. В крайна сметка реших да се предам и да опитам някои от позициите, които бях практикувала по време на бременността. Промяната в напредването на раждането беше драматична и за първи път ми стана ясно, че за една жена е необходимо да се движи и да бъде в хармония с гравитацията, за да помогне на тялото да се отвори по време на родилните напъни. Тогава разбрах, че клекналата поза, както и нейните вариации, е най-логичната за всяка жена позиция  за заемане по време на раждането и е най-важната позиция за практикуване по време на бременност. Тогава реших да подобря клякането ми преди следващото ми раждане.

По време на раждането на моя син Джейсънс аз поддържах активно ходене, клякане, и коленичене и го родийх на четири крака. Това беше една прекрасна опитност. Имах съвсем ново усещане за контрол и знаех инстинктивно какво да правя. Бях изправена по време на часовете на раждането и не почувствах нито едина от болките които имах в продължение на седмица или две след предишните си раждания, независимо от факта, че той беше почти 4,5-килограмово бебе. Бах удивена колко  добре и във форма се чувствах след раждането, и не страдах от изтощение или депресия през следващите месеци.

През 1988 г., беше  родено бебе номер четири, също в къщи. Тео тежеше 5 кг, и този път имах преносим басейн за раждане във вода, проектиран от моя съпруг Кийт, разположен в нашата спалня. Раждането беше интензивно, и веднага след като достигнах 5 сантиметра разкритие, влязох в басейна. Подемната сила на водата ми помогна да се отпусна много по-лесно. Бях насърчена да продължавам без какивто и да е задръжки, и си спомням, че правех огромно количество шум, но и много бързо достигнах пълно разкритие.

Мишел Оудент, която ми асистираше, предложи да изляза от басейна за същинското раждане. Като се имаше предвид размера на Тео, решихме, че имах нужда от помощта на гравитацията, за да го родя, така че използвах поддържано стоящо-клекнало положение. Той се роди в две контракции въпреки размерите му, като по чудо без нито една сълза. В лечебното заведение със сигурност биха ме диагностицирали като "високо рискова". Бях на 42 и имах Rh-отрицателно, а и имах операция на матката три години по-рано. Това бяха най-важните причини, поради които си останах в къщи, където условията за нормално раждане бяха оптимални.

Моят собствен опит от ражданията не е нещо необичайно. От 1978 година съм преподавах йога за бременни жени, и над 80 на сто от тях успяха да родят естествено и активно децата си. Повечето от тях не са имали предишен опит с йога, както и тяхната възраст варираше от 19 до 49 години. За мен бе удоволствие да наблюдавам с каква готовност отговориха телата им на йогата. Докато се подобряваше тяхната гъвкавост, нарастваха и тяхното здраве и щастие. В края на бременността повечето от тях се докоснаха до своите инстинкти за раждане и майчинство и бяха в състояние да се отправят с увереност към раждането. Опитът на тези жени се добавили към моята лична убеденост и спечели подкрепата на техните акушерки, доктори и акушер-гинеколози.

Много жени толкова много харесаха ползите от йога, че се върнаха обратно на курсовете с упражнения за майката и бебето две - три седмици след раждането. Това се случи не е само в случаите на майките, които са имали нормални, безпроблемни раждания, но понякога и на онези, които са имали нужда от помощта на форцепс или от цезарово сечение.

През годините съм виждала, че поддържането на активност по време на раждането и заемането на естествени, изправени или свити позиции за раждане е най-безопасният, най-забавният, най-икономичният и разумен начин да родят за по-голямата част от жените. Няма нарушаване на нормалната физиология на раждането, няма намеса в хормоналния баланс. Постродилната депресия се среща рядко, а евентуални проблеми с кърменето или майчинството са по-малко вероятни.

По-голямата част от ражданията, ако са направлявани добре, би трябвало да се са усложнени. Не е необходимо специално оборудване, и раждането може да се осъществи както в най-простичкото обкръжение така и в най-сложно оборудваната болнична родилна зала. Активното раждане е естествено и инстинктивно. Това е начиът по който се държи по време на раждането една жена, оставена на собствените си механизми. При подготвянето на жена за активно раждане, моята цел е да и помогна да се свърже със собствения си детероден инстинкт.

Раждането е по същество естествена телесна функция която се проявява доста спонтанно и непринуено в края на бременността. Тя е част от непрекъснатата еволюция, която започва с правенето на любов и зачатието и завършва с нарастващата независимост на детето от неговата майка по време на първите няколко години от живота му. Целият процес за зачеването на бебе, бременността, раждането и майчинството е част от сексуалния и духовния живот на една жена, и е основно вкоренен в естественото и необезпокоявано разгръщане на редица физиологични реакции. Най-добрият начин за една жена да се подготви да влезе в майчинството е като работи върху собственото си тяло.

Йога упражненията които препоръчвам не са приложени върху тялото неестествени движения. Напротив, те са инстинктивни и прости движения които можем да правим всички с лекота. Аз преподавам вид физическо "помнене / спомняне", а не система от упражнения. Наистина, много от упражненията в тази книга идват от моите наблюдения на движенията правени от децата ми, когато бяха много малки. Като ги гледах, осъзнах колко вдървени сме станали, като възрастни, как сме загубили контакт с диапазона от естествени движения, предопределени да имаме. Едно прохождащо дете кляка в продължение на много време с лекота, с крака стъпили на земята и с изправен гърб, и се изправя от тази позиция, когато ходи.

Добре известно е, че колкото по-цивилизовани ставаме, толкова повече забравяме нашите естествени навици. Днес ние сме в състояние да осигурим надежден медицински архив, в случай на усложнения, за всички жени, които раждат, а процентът на смъртност е подобрен благодарение на животоспасяващите техники на модерното акушерство и гинекология. Както съм виждала много често в моята практика, обаче, широкото използване на рутинна акушерска технология, неподходящо прилагана при нормално раждане, нарушава естествения родилен процес и причинява много от проблемите, които е предназначена да предотврати.

В някои болници, раждането се превърна в коремна или вагинална екстракция провеждана като че ли на конвейрна лента. В резултат повечето жени са напълно откъснати от контакт със собствената си инстинктивна способност да родят, и извършвайки го губят интуитивните си умения, зависейки повече от технологията. Много жени не са виждали раждане и дори не са държали бебе към момента на собственото си навлизане в майчинството. Естественият умения на раждането и майчинството, вече не се предават от жена на жена, от поколение на поколение.

Ние можем да възстановим връзката с женското ни наследство чрез превъзпитание на телата ни в навиците, движенията и позите, които са инстинктивни за жената в детеродна възраст. При бременност, когато цялото тяло е склонно към здраве и жизненост, една жена има уникалната възможност да работи върху себе си.

Основната тема на тази книга е нормалното раждане, и обичайните вариации около нормата, които обикновено може да се извършат без акушерска намеса. Жените, които се подготвят за активно раждане и след това се изправят пред неочаквани усложнения или се нуждаят от помощта на обезболяващи лекарства, често намират начини за успешното съчетаване на активното раждане с акушерските процедури.

Надявам се, че тази книга ще ви помогне да се освети простия естествен смисъл на раждането, който по някакъв начин е бил затъмнен на напредъка на съвременната гинекология, и че ще помогне на жените да преоткрият собствените си вътрешни ресурси за раждане на децата си.

Движението за Активно раждане

В края на седемдесетте, група от жени в Северен Лондон, признавайки ползите от активното раждане, се опитали да родят в изправени пози в една местна болница. Някои от тях постигнаха успех, насърчени да го направят от един акушер-гинеколог, Йехуди Гордън, и неговия екип, докато други срещат упорита съпротива. Конфликтът възникнал в рамките на родилното отделение, доведе до забрана да бъдат пуснати на активното раждане. Някои майки, чиито раждания бяха предстоящи, бяха изключително разстроени, и ми телефонираха за да изразят своите чувства. Чувствах се отговорна за запознаването им с концепцията за активното раждане. Изглеждаше напълно неуместно за тях да трябва да се борят по време на раждането си за правото да родят инстинктивно.

В резултат беше основано Движението за активно раждане през април 1982 г., както и беше написан Манифестът за активното раждане.

следва продължение .....

откъс от книгата Активно раждане



<script type="text/javascript" src="http://banner.sedem.bg/?affid=839&zon_id=1342" ></script>